за мен

МОЯТА ИСТОРИЯ НАКРАТКО ИЛИ КАК ПРЕВЪРНАХ ХОБИТО СИ В ПРОФЕСИЯ

Аз съм Румяна и съм занаятчия! Как станах…..? Тук ще ви разкажа!

До 45 годишната си възраст нямах ни най-малка представа, че това ще се случи.

Завършила съм ТЕ“Вилхелм Пик“ със специалност „Хладилна и топлинна техника“, но от хладилници вече въобще не разбирам. Поради ред причини, които не е нужно да споменавам, след техникума попаднах в железниците.Двадесет години работа на бюро. Чертаех чертежи, но усещах, че мястото ми не е там, не е моето призвание. От малка обичах да правя дрехи за куклата си, беше парцалена, сама си я направих. На двадесет години се научих да си вадя кройки и да шия дрехи. Обличах всички в къщи. Комбинирах най-различни платове и ставаха доста сполучливи. На 21 години се омъжих, родиха се синовете ми, нямах време да се замислям дали това с което с изкарвам хляба е това, което искам аз да правя.

През 1997 г всичко се промени! Беше дошла демокрацията, трудни времена, съкращения. Е, отидох на борсата! Междувременно след техникума завърших задочно ПЖИ“Т.Каблешков“, но с това образование след съкращението нямах голям избор за работа. А трябваше да се яде, да се плащат сметки, децата все още ученици и т.н. Готвенето ми се отдава и записах курс по готварство и станах готвач. Три години!!!

Тогава се роди идеята да работя нещо за себе си! Естествено дълго я обмислях, не знаех откъде да започна. Казах си край с кръчмите, това не е за мен!

Колкото и да ви прозвучи странно, най- лесното беше да правя нещо на компютър, макар и да не съм особено на ти с него. Направих фирма и започнах да печатам некролози. Само това, не си мислете,че съм създала траурна агенция,не,само си печатах на компютъра! И докато чаках клиенти ми попадна едно списание с няколко възела. Стана ми интересно, опитах, получаваше се. А и ми поддържаше духа. Понаправих малко мартеници, излязох на пазара и изненадващо за мен се продадоха, всички до една!!

Получих крила! Беше март 2002 година. Никога няма да го забравя!

После опитах да правя бижута, ставаха доста интересни. Отворих си магазин през 2004 г. И тук на помощ ми дойде умението ми да шия. Не можеше само с бижутата. Шиех чанти,шапки,дрехи и какво ли не,за да си пълня магазина със стока.

Но бях сама, не участвах в никаква общност. Трудно ми беше, да си призная. Започнах да ходя по изложения, попадах къде ли не, докато по някаква случайност, не се озовах на Панаира на занаятите във Варна, после Етъра, Празника на розата в Казанлък и т.н.

Но все още не знаех къде ми е мястото. Приятелка ме убеди да кандидатствам в Занаятчийската камара, явно отстрани се вижда по-добре. Аз не бях съвсем убедена, въпреки че междувременно се бях научила и да плъстя, и да работя с кожа и още много други неща, но го направих. Кандидатствах, положих изпит пред комисия, издържах го за моя изненада доста успешно и получих майсторско свидетелство със занаят „Художествено плетиво“. На изпита се явих с макраме!

Станах член на РЗК София. Беше 2009 г. Бях вече член на общност, нещо, което толкова ми липсваше през годините!

Това е моята история, разказана накратко! С много криволичения, трудности,лишения! Но когато носиш изкуството в себе си,то рано или късно се проявява по един или друг начин. Не можеш да избягаш от себе си!

ръчна изработка, шапки от плат, плетени шапки, дънкови шапки, чанти уникати, плетени чанти, арт чанти, плетива, бижута макраме, плетени бижута, кожени бижута, дрехи авторски, арт дрехи, мартеници ръчна изработка, мартеници макраме, сувенири ръчна изработка, аксесоари кожени, плетени аксесоари,уникати от текстил